30.05.2013 г., 1:21 ч.

Душата без покрив 

  Поезия » Любовна
919 0 5

Душата без покрив не хваща ръжда
от дъжда, зашумял във листата.
Тя блед силует е във лунна мъгла -
подгизнала, нежна и свята.

 

И все по-начесто се спуска сама
върху чужди тревоги, бездомни.
Мечтите сакати дарява с крила,
а трудът си тя собствен не помни.

 

Душата без покрив не търси любов -
състарена без време от вярност.
На зова отчаян, отвръща със зов -
без да чака дори благодарност.

 

И все по-начесто остава сама -
върху купчина чужди успехи.
Забравена, стара, самотна, добра -
тя е рицар в ръждиви доспехи.

© Александър Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • красиво
  • Настръхнах...толкова е...неописуемо, че само ще кажа едно голямо БРАВО. Страшно попадение имам с теб! Радвам се, че те намерих за себе си! Рядко съкровище си
  • Това е хубаво!
  • Много откровено и истинско!!!
  • Дааа, добро е!
Предложения
: ??:??