Душата без покрив
Душата без покрив не хваща ръжда
от дъжда, зашумял във листата.
Тя блед силует е във лунна мъгла -
подгизнала, нежна и свята.
И все по-начесто се спуска сама
върху чужди тревоги, бездомни.
Мечтите сакати дарява с крила,
а трудът си тя собствен не помни.
Душата без покрив не търси любов -
състарена без време от вярност.
На зова отчаян, отвръща със зов -
без да чака дори благодарност.
И все по-начесто остава сама -
върху купчина чужди успехи.
Забравена, стара, самотна, добра -
тя е рицар в ръждиви доспехи.
© Александър Христов All rights reserved.
