Душата без покрив

May 30, 2013, 1:21 AM

Poetry » Love

917 0 5

Душата без покрив не хваща ръжда
от дъжда, зашумял във листата.
Тя блед силует е във лунна мъгла -
подгизнала, нежна и свята.

И все по-начесто се спуска сама
върху чужди тревоги, бездомни.
Мечтите сакати дарява с крила,
а трудът си тя собствен не помни.

Душата без покрив не търси любов -
състарена без време от вярност.
На зова отчаян, отвръща със зов -
без да чака дори благодарност.

И все по-начесто остава сама -
върху купчина чужди успехи.
Забравена, стара, самотна, добра -
тя е рицар в ръждиви доспехи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

libertasanima (Стела)

2013-08-09T16:57:58+03:00

красиво
doubt (Ирина)

2013-07-14T23:38:48+03:00

Настръхнах...толкова е...неописуемо, че само ще кажа едно голямо БРАВО. Страшно попадение имам с теб! Радвам се, че те намерих за себе си! Рядко съкровище си
Horizonta (Емо)

2013-07-09T00:08:48+03:00

Това е хубаво!
lindastefani (Камелия)

2013-05-30T20:39:02+03:00

Много откровено и истинско!!!
toxin (Таня Донова)

2013-05-30T01:21:59+03:00

Дааа, добро е!