Душата ми

Поезия » Друга

1.4K 0 13

Душата ми прободена мълчи -

раздърпана, окъсана и посивяла,

удавена в горчивите сълзи,

замръзнала в дълбоката забрава.

Извадих я със нежност, но уви...

Как да я превърна в чисто нова,

като от раните й толкова боли?

И как живота й да върна пак отново?

Сега е лъсната... и с много пукнатини,

опитва се да търси обичта във хората...

Чуплива е, но силна е да продължи,

макар превързана със множество окови.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

P.Halliwell (Красимир Иванов)

Много нежно и красиво е написано, Браво и поздрави! 6+

2010-03-02T09:47:40+02:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Когато хората се обичат- оковите са гердани! Много е... и истинско!

2010-01-29T17:59:24+02:00
boxitiger (Димитър Иванов)

Поздрави!

2010-01-22T22:36:28+02:00
paula (Паула Петрова)

Благодаря!! Приятно е и винаги сайта ми се струва по-прекрасен с всички вас-Бойка,Таня, Ангел, Водолея, Ивон,Петя(и за съвета благодаря), Марияна, Белла(поправих..), Веси, Весела и Ангел!

2010-01-22T22:31:18+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

"Чуплива е, но силна е да продължи,

макар превързана със множество окови."

Силна си,защото пишеш силно!!!

Поздравления!!!

2010-01-22T22:28:38+02:00