22.08.2019 г., 8:09 ч.  

Душата ми боля и преболя 

  Поезия » Любовна
1139 5 9

Пътеката, към теб която води,
обраснала е вече със трева.
Неканен спомен днеска ме споходи.
Защо е нужно някому  това?

Любов и страст, мечти, надежди -
със други хора сякаш е било?
Защо назад сега се вглеждам?
Върти се  дяволското колело.

 

Защо да помни стъпките ми леки

пътеката във нощен час  сега?

Погребани са нежните куплети.

Пред мен - една залостена врата.

 

Да искам да заплача днес - не мога.

Душата ми боля и преболя.

Поела всички болки и тревоги,

тя заедно със любовта умря.

- - -

https://www.youtube.com/watch?v=ac8Hld2vZDQ&list=RD6TCdaWLB_p0&index=2

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 


© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Мариана!...Радвам се, че прочете и коментира този стих!...
  • Великолепно казано!...
    Благодаря, Дари!...
  • Любовта не умира, тя е капчици вечност, но чашата тленна не успява да стане граал
  • Благодаря ви!...
    Съжалявам, ако съм ви натъжил, приятели!...
    Предпочитам да ви разсмивам, но такъв е живота - радостта и тъгата много често вървят ръка за ръка...
  • Роби!!!...
    Бъркаш ми в душата, приятелю... Силно те прегръщам!
  • О, Роби... толкова е тъжно...
  • Много силен стих, Роби!
  • Тъжно звучене има този стих. Но също така и реалистично...
    Поздравявам те.
  • Роби, заболя ме! Прекрасен, тъжен стих.
Предложения
: ??:??