Душата ми боля и преболя
Пътеката, към теб която води,
обраснала е вече със трева.
Неканен спомен днеска ме споходи.
Защо е нужно някому това?
Любов и страст, мечти, надежди -
със други хора сякаш е било?
Защо назад сега се вглеждам?
Върти се дяволското колело.
Защо да помни стъпките ми леки
пътеката във нощен час сега?
Погребани са нежните куплети.
Пред мен - една залостена врата.
Да искам да заплача днес - не мога.
Душата ми боля и преболя.
Поела всички болки и тревоги,
тя заедно със любовта умря.
- - -
https://www.youtube.com/watch?v=ac8Hld2vZDQ&list=RD6TCdaWLB_p0&index=2
© Роберт All rights reserved.
