Душата ми е дрипла

13.06.2013 г., 17:31 ч. 2013-08-01T17:43:24+03:00

Поезия

654 0 1

Душата ми е дрипла,
не я плаши, че навън вали.
Окъсана,
намачкана
и вехта.
Не чувства студ, когато я боли.
Душата ми е дрипла,
скача във калта като сираче.
Сама,
отритната и
смешна.
Забравила отдавна какво е да се плаче. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Душата ми е дрипла

Искате да прочетете повече?

Предложения