Душата ми е дрипла
Душата ми е дрипла,
не я плаши, че навън вали.
Окъсана,
намачкана
и вехта.
Не чувства студ, когато я боли.
Душата ми е дрипла,
скача във калта като сираче.
Сама,
отритната и
смешна.
Забравила отдавна какво е да се плаче.
Душата ми е дрипла,
но вик за помощ няма.
Безстрашна,
бедна и
щастлива.
Прегръдка пази, за която трябват двама.
Картини без ръцете си рисува,
а думите са нейните бои.
Тъгата тихо ù диктува
римите, с които да твори.
И буквите са с цветове красиви,
нищо, че изглеждат сиви.
© Кати Петкова All rights reserved.
