Душата ми е птица
Така и не разбра, душата ми е птица,
разперила криле все иска да лети.
Добре го знам, съвсем не съм светица,
направила съм грешки много. И злини.
Душата ми е нежна, но ти не го разбра.
Все свита - сърце е с ритъм на колибри,
очаква ласка и прегръдка с топлина,
не в бездната от самота да е обидена.
Ти не разбра, че цвете съм в полето,
окъпано с блестяща утринна роса.
Така и не успя да стигнеш до сърцето ми,
и да откриеш колко съм наивна и добра.
За добро, но съм в живота ти. Или за зло.
Сега съм сянка, бях мъничка искрица,
на пръсти бродя тихо в общото гнездо.
Така и не разбра, душата ми е птица…
17.12.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
