valqka (Валентин Василев)
515 2124
18.07.2013 г., 16:08 ч.  

Душата ми е пясък... 

  Поезия » Любовна
598 0 9

           

          Дойдох при теб от безкрая,

          с порива на космичен вятър,

          разпилял душата ми до края

          на брега - ситен кварцов пясък.

          Ти си ми водата, създаваща спомени,

          с целувки от перлени пръски солени,

          с коси от перести вълни разрошени

          и очи водовъртежни, самовглъбени!

          Смесваме се двама, мокър натежавам,

          увличаш ме надолу, опасно надълбоко,

          а на ръба на брега ми зелени водорасли

          се трупат - храна за гларуси бездомни.

          Така не мога! Отмиваш ме! Поспри!

          Слънцето гори ме! Зейват ями - рани!

          Затлачваш ги със сол! Така боли,

                                                               боли-и-и...!

          Останаха скали и купчинка мокър пясък...

          А вятърът повтаря и потретва моя крясък ...

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??