Душата ми огнена диша
555
0
0
Душата ми огнена диша
Без вяра животът е пустош,
без радост тъмен затвор.
Без обич ограбена младост,
не е ли това човешки закон?
Душата ми огнена диша
и търси въпрос след въпрос.
Дните си бели препускам,
на моята вяра казвам здравей!
Израснах с моите облаци бели,
приятелка станах с вятъра мил.
Правдата търсих, като слънце горещо,
отговора крих плах и невеж.
И какво от себе си исках,
едно светло начало без край.
Живия въглен в ръцете си стисках,
какво пък, сърцето ми иска всичко да знае!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
