26.12.2022 г., 16:37 ч.

Душата ми се учи да се моли... 

  Поезия » Философска
837 6 6

Да ми простиш Те моля на колене,
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,

 

се гуши, както руините в мене,
до кръв издрана малката ми длан,
свещица стиска... Сила за летене,
намира в Теб духът ми изтерзан.

 

А те празнуват, Господи. Какво ли?
Синът Ти, който в ясли се роди,
за греховете прошка да измоли,

 

за гладни, бедни, немощни и голи...
В Теб вярвам и сред хиляди беди!
Душата ми се учи да се моли...


 


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??