Душата ми се учи да се моли...
Да ми простиш Те моля на колене,
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,
се гуши, както руините в мене,
до кръв издрана малката ми длан,
свещица стиска... Сила за летене,
намира в Теб духът ми изтерзан.
А те празнуват, Господи. Какво ли?
Синът Ти, който в ясли се роди,
за греховете прошка да измоли,
за гладни, бедни, немощни и голи...
В Теб вярвам и сред хиляди беди!
Душата ми се учи да се моли...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
