20.09.2008 г., 20:56

Душата моли за обичане

964 0 15

Душата моли за обичане

 

Очите ми ме молеха

да спра да гледам

росното небе,

преливащо от нежност

избеляла.

Ти беше с Нея.

Под звездите.

Пееха щурци –

за времето,

отдавна спряло.

Пътеките издъхнаха,

простреляни

от кървави сълзи

във мрака

на мъртвородени

мълчания.

Забързани дихания

се гонеха

със стъпките

на моите мечти,

които разпилях

от скитане

в тъмата...

Но частите от мен

не представляват

цялото...

Мозаечно сърцето прередих,

разхлабих яростно

червените му връзки.

Да изтече горчивата

любов.    

А даже капка

вътре

не пресъхна...

Влезе само въздух.

И днес се скитам –

толкова далечна.

Боли.

От всяка песъчинка –

къс олово,

докоснала нозете

изранени.

Но няма да се спра.

Вървя

към тебе.

И само

неизбродената ми душа

безропотно крещи и

моли...

За обичане...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен пък много ми харесва и идеята, и експозицията, и завършекът! Смело и в същия дух напред!
  • Що пък да не се заинтересувам, Тома?! Кое пък те кара да си съставяш такова мнение? Нямам абсолютно нищо напротив да споделиш какво харесваш, какво - не, и т.н.
    Добре дошъл си винаги, жалко, ако си останал с друго впечатление. А съвсем отделен е въпросът дали и ако да - до каква степен ще се съглася с позицията ти.
    Поздрави! (То май с "Добър вечер" трябваше да започна май, ама карай, свърши се)

    П.П. Ако ти се занимава, прочети няколко стиха по-надолу... Там може и да намериш повече хляб... или пък напротив - повече поле за критика. Както и да е, винаги си добре дошъл!
  • Еееееееееее........
    Елмира, честно ти казвам, пишеш като човек който още няма представа дали и колко потенциал има в стиховете си.
    Айде, най-после изпипай нещо, по дяволите го взели. Като Пикасо след Дали си - много добре рисувало момчето, но никога няма да бъде повече от фешън художник. Това ли произвеждаш, "фешън поезия"?

    Понеже няма да се заинтересуваш, предполагам, няма да ти казвам кое точно ми харесва в някои от стиховете ти и кое - не. Но определено смятам, че е редно да си по-взискателна към себе си. Втълпил съм си, че си разумна на ниво диалог, айде пусни нещо завършено. Отсега ти казвам, че определено стихът не заслужава тоя слаб финал. Дори един ред може коренно да го промени...
  • Благодаря на всички! Бъдете и вие много влюбени, желая ви го от сърце!
    Поздрави!
  • Хубав стих!
    Браво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...