Душата на поета
Поетът е ранима птица
с прецизен поглед
времето разнищва
отсява истините от лъжите
а думите докосват и лекуват.
Надежда носят и любов и нежност
която в пространството трепти
а сините следи по- листа бял
вълшебно се преплитат
в приказки вълшебни.
Вълшебни светове създават
и с мислите си бели
ни докосват с радост
бродират думички
от свила и коприна.
Звездици смело
в текста вмъкват
душите им
из звездните пространства
странстват - улавят трепета
на влюбени сърца...!
Мечтите им крила разперват
и сътворяват мирни светове
със пръстите си те рисуват
картини чудни и вълшебни
и светъл лъч в душите се докосва
озарява думите и те лекуват...!
По - нова пътека да тръгваш
и да направиш пътека
изтъкана от светлина
и да бъдеш различен
и в същото време изгубен
в пространствата на времената.
Останал сам и неразбран
да скъсаш листа бял
перото да изхвърлиш...
да бъдеш звезден рицар
в трудно и неразбрано време.
И смисъла на думите
отдавна се е разпилял
от вятъра що в мислите бушува
за не излекуваните рани в душата.
И се отронват сълзи от извора на мислите!
И полита душата достига Всемира...
Надежда да дава и шепи с обич...
в летописа на времето светли следи да остави!
16.03.2023г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
