Душата не е цвете за мирисане -
измамница, преструва се. Изконен ген.
Понякога е екзотично птиче -
прекрасно, а живее в мен.
Диктува ми канони. Френетично.
Затваря ми врати със катинар.
Друг път - напълно алогично
прекланя се пред чужд олтар.
Живеем заедно. Сестри различни,
сирачета в панелен кош.
Но бит пазарът ми без нея
не струва даже пукнат грош.
© Христина Комаревска Всички права запазени