Душата ни е нещо прозаично –
красива, нежна, приказна, вълшебна,
душата ни е нещо толкова хипотетично
и винаги ще си остане самобитна.
Душата ни е нещото което ни сближава и разделя,
душата ни е толкова различна по характер
и трудно е да се напасне с друга като нея,
а именно в това се крие тайната да се обича.
Душата ни е приказно красива,
но пее песен, слушана от всички и разбрана от малцина,
душата ни е толкова химерна
и винаги ще си остане... имагинерна.
© Борислав тодоров Всички права запазени