Неблагодарността разтваря черна паст
и вие с грозни гласове, продрани.
Огромно его настани се между нас
и бърза с доброта да се нахрани.
Душата си – измръзнал жерав, заслоних.
Слана ли в нас човешкото попари?
Горчи пелин в така объркания стих,
подгизнал от отровните отвари,
с които еликсир измамно подсладен,
подаде ми – изпих го – доверчива...
Предсмъртно днес танцува онзи жерав в мен.
С целувката Юда си отива...