24 нояб. 2022 г., 09:16 2022-11-24T11:44:16+02:00

Душата си – измръзнал жерав заслоних

Поэзия » Философская

857 3 10

Неблагодарността разтваря черна паст
и вие с грозни гласове, продрани.
Огромно его настани се между нас
и бърза с доброта да се нахрани.

Душата си – измръзнал жерав, заслоних.
Слана ли в нас човешкото попари?
Горчи пелин в така объркания стих,
подгизнал от отровните отвари,

с които еликсир измамно подсладен,
подаде ми – изпих го – доверчива...
Предсмъртно днес танцува онзи жерав в мен.
С целувката Юда си отива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

Такива сме хората!
Лесно добро не даваме и много бързо го забравяме.
Седем по седемдесет, бая баир ни се струва. Поне да не забравяме, що Христос за нас прави - да му благодарим и по неговите стъпки да вървим!

2022-11-25T14:49:23+02:00
Ромашка (Златка Чардакова)

Красив стих, Надя! Добро за добро! Обич за обич!

2022-11-25T11:32:17+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Тръгнала една жена от село, в града на панаир. Носела си торбичка с круши, да хапне, ако огладнее. Лято, жега, натежала ѝ торбичката. Мислела, че все ще намери на панаира нещо вкусно за хапване. Хвърлила крушите край пътя и се изпишкала върху тях. Ходила, гледала - скъпотия. На връщане гладна като куче се спряла при злощастните круши и започнала да ги пробира:
— "Тази е напикана, тази не е"...
Та и на нашето момче работата му същата...

2022-11-24T17:54:39+02:00
КимДжаксън (Боряна Христова)

Егото все такива бели прави, а доброто за това е такова, защото прощава. 😉
Горчив, но и красив стих, Наде! 🌹

2022-11-24T15:53:49+02:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Ето как от една случка си написала стих, който вълнува и засяга душите ни!

2022-11-24T14:02:37+02:00