Nov 24, 2022, 9:16 AM  

Душата си – измръзнал жерав заслоних

858 3 10

Неблагодарността разтваря черна паст
и вие с грозни гласове, продрани.
Огромно его настани се между нас
и бърза с доброта да се нахрани.

Душата си – измръзнал жерав, заслоних.
Слана ли в нас човешкото попари?
Горчи пелин в така объркания стих,
подгизнал от отровните отвари,

с които еликсир измамно подсладен,
подаде ми – изпих го – доверчива...
Предсмъртно днес танцува онзи жерав в мен.
С целувката Юда си отива...


 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Такива сме хората!
    Лесно добро не даваме и много бързо го забравяме.
    Седем по седемдесет, бая баир ни се струва. Поне да не забравяме, що Христос за нас прави - да му благодарим и по неговите стъпки да вървим!
  • Красив стих, Надя! Добро за добро! Обич за обич!
  • Тръгнала една жена от село, в града на панаир. Носела си торбичка с круши, да хапне, ако огладнее. Лято, жега, натежала ѝ торбичката. Мислела, че все ще намери на панаира нещо вкусно за хапване. Хвърлила крушите край пътя и се изпишкала върху тях. Ходила, гледала - скъпотия. На връщане гладна като куче се спряла при злощастните круши и започнала да ги пробира:
    — "Тази е напикана, тази не е"...
    Та и на нашето момче работата му същата...
  • Егото все такива бели прави, а доброто за това е такова, защото прощава. 😉
    Горчив, но и красив стих, Наде! 🌹
  • Ето как от една случка си написала стих, който вълнува и засяга душите ни!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...