“Душата ми е непокътната, зряла.
И като Земята цяла.”
г/м
Промъква се вълшебство.
Миражите топят се...
Не всичко е казано все още!
Колко страшно бе да търся стъпки,
вместо пръсти вплетени
като два чифта криле.
И не със оня гняв,
кога с ограбени илюзии
живях. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация