Dec 19, 2018, 4:19 PM

Душата знае 

  Poetry » Other
674 2 4

Душата ми е непокътната, зряла.

И като Земята цяла.”   

г/м

 

Промъква се вълшебство.

Миражите топят се...

Не всичко е казано все още!

Колко страшно бе да търся стъпки,

вместо пръсти вплетени

като два чифта криле.

И не със оня гняв,

кога с ограбени илюзии

живях.

 

Някъде тук, знам е изпитание.

Нали в душите си носим

Ада и Рая !

Душата не мисли – тя знае...

Нали прашинка сме

в безкрая !

 

Ти, поезия си, потомка на Ева.

Ти остана винаги себе си.

Колко ли обич валя

от пречистване...

Нали усещах и дъха ти !

 

Ще те намеря, знаех !

Не - измислена си...

А оцеляла и непокътната.

Миг от вечността си,

облечена в Душа.

 

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Колко ли обич валя
    от пречистване..."

    А колко ли хора могат да пречистят душите си? Може би само онези, на които душите са се вече наскитали...
  • И свети, и лети!
    Благодаря Ви аз, г-н Едимах. Вие казвате много с малко.
  • Тя - душата е неповторима...единственна и тлее г-н Димитров. Важното е да я съхраним!
  • Аз винаги ще се връщам тук...
Random works
: ??:??