Душата знае
“Душата ми е непокътната, зряла.
И като Земята цяла.”
г/м
Промъква се вълшебство.
Миражите топят се...
Не всичко е казано все още!
Колко страшно бе да търся стъпки,
вместо пръсти вплетени
като два чифта криле.
И не със оня гняв,
кога с ограбени илюзии
живях.
Някъде тук, знам е изпитание.
Нали в душите си носим
Ада и Рая !
Душата не мисли – тя знае...
Нали прашинка сме
в безкрая !
Ти, поезия си, потомка на Ева.
Ти остана винаги себе си.
Колко ли обич валя
от пречистване...
Нали усещах и дъха ти !
Ще те намеря, знаех !
Не - измислена си...
А оцеляла и непокътната.
Миг от вечността си,
облечена в Душа.
