“Душата ми е непокътната, зряла.
И като Земята цяла.”
г/м
Промъква се вълшебство.
Миражите топят се...
Не всичко е казано все още!
Колко страшно бе да търся стъпки,
вместо пръсти вплетени
като два чифта криле.
И не със оня гняв,
кога с ограбени илюзии
живях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up