Душевно
Не захлопвай ти врата с трясък,
не разравяй с пръст жарта,
нека свети в очите блясък,
да се храни с огън любовта.
Малко трябва за да мога,
абсолютно всичко да простя,
прилепила длани, моля се на Бога,
танцува мъничка сълза.
Дъжд вали, но аз не плача,
раздира, стене моята душа,
знам - утро идва пак след здрача,
с тихи стъпки да събуди любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манджукова Всички права запазени
