Не захлопвай ти врата с трясък,
не разравяй с пръст жарта,
нека свети в очите блясък,
да се храни с огън любовта.
Малко трябва за да мога,
абсолютно всичко да простя,
прилепила длани, моля се на Бога,
танцува мъничка сълза.
Дъжд вали, но аз не плача,
раздира, стене моята душа,
знам - утро идва пак след здрача,
с тихи стъпки да събуди любовта!
© Мария Манджукова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
