Души ограбени на части...
Аз бивш съм имигрант
и зная,
видиш ли как стапя се животът ти,
не виждаш нищо свястно -
иде краят
и тежи ти
на България хомотът й?!
Решаваш,
никак не е лесно
и тръгваш ти
да търсиш свобода,
след теб разлайваш
кучетата "бесни"
примирили се
да гният във калта.
Нима са родолюбци
повече от мене?!
Нима сърцето мое
не кърви?!
Да! Помагаме
за нейното топене,
но... и за напразните надежди
и лъжи...
А ние не сме роби
запомнете!
Свободни хора сме,
а тук сме оковани,
Да, мъчно ми е,
щом погледна цвете
и ми замирише
на... Родопи и Балкани...
Но...
Аз искам да живея -
ДНЕС!
А не да бъда роб
на нечии Тирани....
Трудно се обича в тез години,
чувствата се уморяват,
очите помъдрели са,
до... синьо,
а слънцето...
по-малко се раздава....
И идва ми тук нещо да напиша,
да ви разкажа
за един прекрасен свят,
който се раздава,
който диша
с нежен и любовен аромат.
Но... Нежни стихове,
плетат се със душа!
Даряват се с любов
цветя - откъснати,
сълзИте...
във звездите на нощта
са бисери...
от миговете пръснати.
И тупка вена
в ляво слепоочие,
въздържа гняв -
непреживяни страсти,
които са поредно -
(многоточие)
на души
ограбени на части...
А... многоточието
е низ -
пътека,
от много Смърт
посявана без глас,
съдба...
посрещала човека,
от векове...
и много преди нас...
Но...
Аз искам да живея...
ДНЕС!
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
