ДУШИТЕ НИ
Понякога са стар таван душите ни,
с ненужни вещи и житейска прах,
сребристи паяжини сред гредите
като гирлянди мъх висят по тях.
Понякога животът трупа тука
сред дни изтлели някъй спомен стар;
просветва през невидима пролука
случаен лъч като случаен фар
и в ярката му светлина прелитат
прашинките на вечното “преди”...
Понякога са стар таван душите ни ...