LYCKI (Росица Петрова)
301 2086
27.09.2006 г., 13:24 ч.

Душите ни без глас, ще записукат 

  Поезия
544 0 9

Приклякват сенки уморени
в среднощна бяла тишина,
където чувствата стаени
будят наранени сетива.


За кой ли път сърдечна влага,
ще напоява нашите очи
и неизреченото - до забрава
през стиснатите устни,ще мълвим?


И уж говорим,а не смеем
имената си да изречем.
Знам... когато остареем
взаимно ще се прокълнем.


За всеки миг от нас пропуснат,
за всяка паднала звезда.
Душите ни без глас ще записукат,
приклещени от самота.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??