LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
27 сент. 2006 г., 13:24

Душите ни без глас, ще записукат 

  Поэзия
552 0 9

Приклякват сенки уморени
в среднощна бяла тишина,
където чувствата стаени
будят наранени сетива.


За кой ли път сърдечна влага,
ще напоява нашите очи
и неизреченото - до забрава
през стиснатите устни,ще мълвим?


И уж говорим,а не смеем
имената си да изречем.
Знам... когато остареем
взаимно ще се прокълнем.


За всеки миг от нас пропуснат,
за всяка паднала звезда.
Душите ни без глас ще записукат,
приклещени от самота.

© Росица Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??