Sep 27, 2006, 1:24 PM

Душите ни без глас, ще записукат 

  Poetry
545 0 9

Приклякват сенки уморени
в среднощна бяла тишина,
където чувствата стаени
будят наранени сетива.


За кой ли път сърдечна влага,
ще напоява нашите очи
и неизреченото - до забрава
през стиснатите устни,ще мълвим?


И уж говорим,а не смеем
имената си да изречем.
Знам... когато остареем
взаимно ще се прокълнем.


За всеки миг от нас пропуснат,
за всяка паднала звезда.
Душите ни без глас ще записукат,
приклещени от самота.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??