Два цвята
Държеше времето затворено
в очите си.
В сферичната повърхност
покълваха въпросите,
когато спомените
в ръбове превръщаха зениците -
издраскваха небето
и коловозите
от сухи черни пътища
в реки изтичаха.
Более ли,
звукът в пределността
на Края -
със главна буква,
многоточие и силен крясък?!
Валеше ли,
в ъглите
на безпаметните трезвеници
от отговорите,
превърнали очите й
от лунни
в беззъби,
виещи ядра?!
Вълчица бе -
и беше бясна.
Държеше очите си
затворени във времето,
във течната илюзия
на бялата безкрайност,
на лентата отляво
и караше в отсрещното -
синът и бе най-близо...
Светофарите в света
два цвята са -
цветята бели са,
ковчегът черен,
а кръстовете вечно парещи
разпятия,
които давят се
в карфичената тленност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
