Два цвята
Държеше времето затворено
в очите си.
В сферичната повърхност
покълваха въпросите,
когато спомените
в ръбове превръщаха зениците -
издраскваха небето
и коловозите
от сухи черни пътища
в реки изтичаха.
Более ли,
звукът в пределността
на Края -
със главна буква,
многоточие и силен крясък?!
Валеше ли,
в ъглите
на безпаметните трезвеници
от отговорите,
превърнали очите й
от лунни
в беззъби,
виещи ядра?!
Вълчица бе -
и беше бясна.
Държеше очите си
затворени във времето,
във течната илюзия
на бялата безкрайност,
на лентата отляво
и караше в отсрещното -
синът и бе най-близо...
Светофарите в света
два цвята са -
цветята бели са,
ковчегът черен,
а кръстовете вечно парещи
разпятия,
които давят се
в карфичената тленност.
© Киара All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Държеше очите си
затворени във времето,
във течната илюзия
на бялата безкрайност,
на лентата отляво
и караше в отсрещното -
синът и бе най-близо...
Светофарите в света
два цвята са -
цветята бели са,
ковчегът черен.
.............
стига де....
не е истина!
чак те обичам* -
Задълбочено пишеш, харесва ми!
Поздрави!
-
Добре , че в живота има и многоцветност, че тази черно бяла реалност смразява. Хубав стих , Киара. С обич.
-
Черно-бяла реалност!!!
-
Интересно е и ми харесва като идея, само че малко изчисти смисъла. Стихът трябва, по каквито и кривуличещи пътеки да върви, да води ясно и категорично към един точен и разбираем финал. Имаш качества, давай смело! С обич!
-
моля само не го приемаи като заяждане всеки ред за себе си седи добре но ми се стори малко трудно за четене(а и не съм такъв разбирач)
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Чак ме е яд, къде съм бляла!!!