Два дни преди РД
Уж ми е рано за равносметки,
Уж съм в разцвета си, уж още съм млада,
а тегля чертата и плаши ме сметката.
Защо ли ми трябваше, кой дявол ме кара
да се обръщам зад тъмния ъгъл
и след просъскващи сенки да тръгвам
Няма по-жалко от личния пъкъл
(справка - живота ми)… Ще се залъгвам,
че съм от тая порода, смелата,
дето не пада по гръб и не плаче.
Само че пътят ми е без мантинела.
Черен, разбит и еднопосочен.
А пък посоката… дяволи взели я,
вече дори не следя хоризонта.
Пусти живот, подарявам го целия.
Стига да ви устройва сконтото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
