17.01.2010 г., 23:14 ч.

Два къса бездетна душа 

  Поезия
962 0 10

Два къса  бездетна душа

 

В  сърцето ми спорят  вселени,

просто два къса бездетна  душа,

в пристанище глухо свирят сирени,

с отплаващи  кораби хоризонта руша.

 

Отглеждат в приюти бездомни  деца,

настанени  във  облаци сиви скалите,

наръбват  жестоко калени в живота сърца.

А морските вени, в  хоризонтите впити,

 

зоват ни на път - откривайки  шир,

морето безкрайно - блести синева,

а в сърцето  ми спорят вселени за мир,

два хоризонта - напъпила синя съдба.

 

В сърцето ми спорят отново  вселени,

просто два къса бездетна душа

с болезнено  свити кървясали вени.

В коя съм - не  зная как да реша.

 

ЕТ МАЧИБО 2010

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??