Два къса бездетна душа
Два къса бездетна душа
В сърцето ми спорят вселени,
просто два къса бездетна душа,
в пристанище глухо свирят сирени,
с отплаващи кораби хоризонта руша.
Отглеждат в приюти бездомни деца,
настанени във облаци сиви скалите,
наръбват жестоко калени в живота сърца.
А морските вени, в хоризонтите впити,
зоват ни на път - откривайки шир,
морето безкрайно - блести синева,
а в сърцето ми спорят вселени за мир,
два хоризонта - напъпила синя съдба.
В сърцето ми спорят отново вселени,
просто два къса бездетна душа
с болезнено свити кървясали вени.
В коя съм - не зная как да реша.
ЕТ МАЧИБО 2010
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА All rights reserved.
