Два такта от безкрая
Поспри! Да помълчим. Какво сме с теб:
два такта мимолетни от безкрая,
две стръкчета зелени в ширна степ,
незрими нишки в мрежата на паяк?
Ела. Да помълчим. Сега сме тук.
Превалящия ден да изпроводим
и птиците, отлитащи на юг.
Да дишаме на воля и свободни.
Постой, да помълчим във този час.
Да гледаме вълните как бушуват.
Морето ще говори вместо нас,
а аз безмълвно пак ще те целувам.
Мигът е наш. Един до друг мълчим
и пазим тези мигове събрани.
Следите ни вълна ще заличи.
Но нови ще оставя дъщеря ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
