Два такта от безкрая
Поспри! Да помълчим. Какво сме с теб:
два такта мимолетни от безкрая,
две стръкчета зелени в ширна степ,
незрими нишки в мрежата на паяк?
Ела. Да помълчим. Сега сме тук.
Превалящия ден да изпроводим
и птиците, отлитащи на юг.
Да дишаме на воля и свободни.
Постой, да помълчим във този час.
Да гледаме вълните как бушуват.
Морето ще говори вместо нас,
а аз безмълвно пак ще те целувам.
Мигът е наш. Един до друг мълчим
и пазим тези мигове събрани.
Следите ни вълна ще заличи.
Но нови ще оставя дъщеря ни.
© Анахид Чальовска All rights reserved.
