Jun 17, 2022, 7:02 PM

Два такта от безкрая 

  Poetry » Other
399 4 6

Поспри! Да помълчим. Какво сме с теб:

два такта мимолетни от безкрая,
две стръкчета зелени в ширна степ,
незрими нишки в мрежата на паяк?

 

Ела. Да помълчим. Сега сме тук.
Превалящия ден да изпроводим
и птиците, отлитащи на юг.
Да дишаме на воля и свободни.

 

Постой, да помълчим във този час.
Да гледаме вълните как бушуват.
Морето ще говори вместо нас,
а аз безмълвно пак ще те целувам.

 

Мигът е наш. Един до друг мълчим
и пазим тези мигове събрани. 
Следите ни вълна ще заличи. 
Но нови ще оставя дъщеря ни.

 

© Анахид Чальовска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??