Двадесет години след абитуриентския бал
Животът ни разпръсна сред безброя...
Животът без пощада раздели ни.
Къде сте днес, другари? Обич моя?
Къде сте, ученически години?
Къде изубихме смеха безгрижен
и палавото пламъче в очите?
Да вържем плитки пак? Да се подстрижем? -
промяната остава в нас самите.
Сега сме вече други, по-прикрити,
по-мъдри, но и малко остарели.
Несгодите понесли упорито,
по пътищата свои сме поели…
Но нека тази нощ поне забравим,
че вече сме на тридесет и осем.
Че ти си лъв богат, аз - беден славей.
И нека с топли длани се докоснем!
Да вдигнем пълни чаши с благослов
за онзи клас, в сърцата ни оставащ!
За старото приятелство, любов,
които никога не остаряват!
Наздраве!...
Албена Димитрова
5.1996.
Павликени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени