Двадесет години след абитуриентския бал

Животът ни разпръсна сред безброя...

Животът без пощада раздели ни.

Къде сте днес, другари? Обич моя?

Къде сте, ученически години?

Къде изубихме смеха безгрижен

и палавото пламъче в очите?

Да вържем плитки пак? Да се подстрижем? -

промяната остава в нас самите.

Сега сме вече други, по-прикрити,

по-мъдри, но и малко остарели.

Несгодите понесли упорито,

по пътищата свои сме поели…

Но нека тази нощ поне забравим,

че вече сме на тридесет и осем.

Че ти си лъв богат, аз - беден славей.

И нека с топли длани се докоснем!

Да вдигнем пълни чаши с благослов

за онзи клас, в сърцата ни оставащ!

За старото приятелство, любов,

които никога не остаряват!

Наздраве!...

Албена Димитрова

5.1996.

Павликени.