Животът ни разпръсна сред безброя...
Животът без пощада раздели ни.
Къде сте днес, другари? Обич моя?
Къде сте, ученически години?
Къде изубихме смеха безгрижен
и палавото пламъче в очите?
Да вържем плитки пак? Да се подстрижем? -
промяната остава в нас самите.
Сега сме вече други, по-прикрити,
по-мъдри, но и малко остарели.
Несгодите понесли упорито,
по пътищата свои сме поели… ...