5.05.2020 г., 22:47 ч.  

Двадесет грама Вселена 

  Поезия
919 4 9
Не е вярно! Тя, вселената, не е голяма.
Има-няма е двадесет грама душа.
Може би всеки парсек е само оптична измама.
Тя е детска ръчичка, която побира света.
В синя утрин, на птиците в песните звънки,
дето връзват по нишки от пролетно цветно кълбо
и пързалят лъчите отблясъци в изгревни кънки
по прозорци-очи от надежда и бистро стъкло.
Или може би в лято... Там денят закачливо наднича
сред вълни тюркоазени, в надпревара за пръски и бяг.
И побира се в поглед, който само на обич прилича,
а сърцето намира в прегръдките истински бряг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Предложения
: ??:??