Двама
Все още помня,
беше неотдавна,
онзи странен ден...
Вървяха те,
напред, пак двама,
срещу вятъра студен.
Поспрях за миг.
Дали не бе измама?
Нима във този свят
на страх и мрак
ще се намерят двама
заедно да устоят?
И тъй, на тях
думичка поне
исках аз да кажа.
А те със весел смях,
едно момиче и
едно момче,
просто продължиха...
И с капка грим
не ще замажа
това, що в мен те промениха,
че в този странен ден
в тоз час суров,
повярвах аз отново,
че живее в мен...
любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
