3.07.2014 г., 16:44

Двама

452 0 0

Искам да ми говориш с думи мили и нежни 

и да шептиш в ухото ми, докато галиш моите коси небрежни.

Искам да държиш ръцете ми, докато с погледа си влюбен разпалваш кръвта и сърцето ми.

Да целуваш устните ми аз също искам

и докато ме целуваш, в стената да те притискам.

Да се слеем заедно с теб в нощта

и да забравим за всички други неща.

На сутринта да се събудим пленени и да усетим как един за друг сме родени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катрин Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...