Двама

Poetry

454 0 0

Искам да ми говориш с думи мили и нежни

и да шептиш в ухото ми, докато галиш моите коси небрежни.

Искам да държиш ръцете ми, докато с погледа си влюбен разпалваш кръвта и сърцето ми.

Да целуваш устните ми аз също искам

и докато ме целуваш, в стената да те притискам.

Да се слеем заедно с теб в нощта

и да забравим за всички други неща.

На сутринта да се събудим пленени и да усетим как един за друг сме родени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0