Двама в последния път
Косите белеят, очите тъмнеят
и тиха умора в снагите тежи.
И да се разделят сърцата не смеят,
защото и обич в кръвта им лежи.
В душите ни, мое - с години - момиче,
отдавнашни спомени в тях се таят.
В живота ни вече - узряло кокиче,
камбанки унило нaдолу стоят.
И дните, и нощи в душите копаят.
Пианото свири на черен клавиш.
И ангели бели във двора витаят...
В последния път сме си вече. Я виж!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
