Най-неистовото начало - Утрото,

ни причака в един таван

на Бургаски хотел - нас двамата,

с извисеното име "Чайка".

Пална Слънце от тримата.

Гардът ни - везна, внезапно олекнала,

вдигна се,

след житейското разтоварване -

законно поне веднъж в годината.

Господи!, колко небета в дискета ни прати

с Рай, тържествуващ без опиати.

Бяхме млади, нови и самородни,

телепортантни, ултрасвободни.

Бяхме цялост и разрив, света суматоха,

Вакханалия, юрнала всички посоки.

Бяхме несметни съкровища от Предстояще,

Фантастики в полет, все още намясто.

Но щом на Земята ни даде

и връз ходилата ни пусна,

и с захапка на лешояди

пръв заръфа на автобуса -

хлуйна, лакома пак, Суетнята,

пак видяно видяхме,

чухме чуто, препято.

Хиляда нозе потрошихме.

Денят с битпазар ни прецака.

С мъртъв глас вечерта преброихме

чифт криле и една утрин по-малко.

Софтуера си закодирай в нас, Утро,

като ген; свойта светла Ваксина вкарай!

Ний ти водим команда компютърна

от отявлени фенове - хакери.