Не,
не заспивай върху моите длани.
Болят,
уморени и празни са те.
Покрити с мазоли, от труд изподрани,
и те за почивка скърбят.
Днес пак до късно с деня се изпращах,
хаотичен и гневен, останал без дъх.
Поредна глътка свобода пак изплащах,
покорен изоставих поредния връх.
Прошепни ми
две думи избрани
от твоя запас на красиви слова.
Завий ги,
а после сложи ги в съня ми
и нека със тях поема на път.
© Димитър Георгиев Всички права запазени