Не,
не заспивай върху моите длани.
Болят,
уморени и празни са те.
Покрити с мазоли, от труд изподрани,
и те за почивка скърбят.
Днес пак до късно с деня се изпращах,
хаотичен и гневен, останал без дъх.
Поредна глътка свобода пак изплащах,
покорен изоставих поредния връх.
Прошепни ми
две думи избрани
от твоя запас на красиви слова.
Завий ги,
а после сложи ги в съня ми
и нека със тях поема на път.
© Димитър Георгиев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
