17.01.2023 г., 10:16 ч.

Две двойни и кафе 

  Поезия » Друга
307 6 4

Утрото ме среща, хили се насреща

с шапка наобратно, с да и вероятно

май със своя ген, оптимистът в мен

да млъкне не ще, пали си цигара -

кефче със кафе.

 

Денят ме посреща, ръчка и подсеща,

гонка ме в задачи, с едри крачки крачи,

но със своя ген, реалистът в мен

мигче си краде, пали си цигара,

пийва си кафе.

 

Вечерта, отсреща барът ме посреща,

имам маса там и си пия сам,

а със своя ген, песимистът в мен

врътва чашки две и пали цигара

с тъжното кафе.

      

Утро ме посреща, барът ме изпраща.

Шапка на тояга, но защо ме стяга

генът му със ген? Философът в мен

нещо дрънка все, пали си цигара

и кафе ... кафе.

© toti Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • Хи хи Генът си е ген, но пращам поздрави от мен.
  • А кафеджията в мен ти пожелава - изпий си кафенцето с удоволствие и с цигарка, може и с две, и с три...
    Много, много ме усмихна
  • Развесели ме. Философът в мен ти казва - изпуши си едно кафе и си гледай кефа
Предложения
: ??:??