Две двойни и кафе
Утрото ме среща, хили се насреща
с шапка наобратно, с да и вероятно
май със своя ген, оптимистът в мен
да млъкне не ще, пали си цигара -
кефче със кафе.
Денят ме посреща, ръчка и подсеща,
гонка ме в задачи, с едри крачки крачи,
но със своя ген, реалистът в мен
мигче си краде, пали си цигара,
пийва си кафе.
Вечерта, отсреща барът ме посреща,
имам маса там и си пия сам,
а със своя ген, песимистът в мен
врътва чашки две и пали цигара
с тъжното кафе.
Утро ме посреща, барът ме изпраща.
Шапка на тояга, но защо ме стяга
генът му със ген? Философът в мен
нещо дрънка все, пали си цигара
и кафе ... кафе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© toti Всички права запазени
