Две хубави очи
Две хубави очи -
душата на един човек.
Божественото там личи,
за сърцето те са лек.
Яворов да ми прости,
че към тях и аз посягам,
детската душа блести,
тук аз нея не засягам.
Просто няма на света
по-светло нещо от очите.
Когато в тях няма суета,
светят те като лъчите.
И душата там прозира -
чиста, вечна, съзидателна.
Отразяваща всемира -
една сила притегателна.
Едно непреходно сияние
заложено в душата на човек.
Нежно и красиво обаяние
е душата в полета си лек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени
