24.06.2017 г., 14:05  

Две капки влага

1.8K 5 9

В кичур мокър от дъха ти

се оплита моя. И пулсира...

Пределите се губят в мисълта ти,

плъзгат се по теб и те събират.

 

Гърдите ти се раждат в грях -

север - юг, два кръга потъмнели,

втвърдени от желание... По тях

глътките ми дишат полудели.

 

Във пъпчето две капки влага,

гонят се сред жадната ти плът,

играят... всмукват се... и бягат...

чувстват те... вибрират и крещят.

 

С гърлен звук, издишащ жар

притискаш голата си жажда,

очите - тътен, кожата - пожар!

И глад отвътре, който те разгражда...

 

По устните искрица кръв,

прииждаща с оргазъм от пороя

изкачва те на стенещия връх...

където в теб не съм... Но ти си моя!

 

 

10.06.16

Алекс ( Малката )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Малката Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ммм....
    Кулминационна си!🌺
  • Благодаря ви за хубавите отзиви, момичета! Чудесни сте! И на теб, Роби, единствения ми и най-любим кавалер )) Прохладна неделя ви желая!
  • Лелеее, разби ме!
  • Ухааа! Заслужаваш си коментарите, Алекс! Много яко! Поздрави и от мен!
  • Страхотно, Алекс!...Крачиш в поезията с великански стъпки, малко палаво момиче ( щип, по бузката)!...Не си пипай ушичките и не ги гледай в огледалото - знам, че няма да пораснат от похвалите, ти просто не си такъв тип!...Радвам ти се!...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....