Заведох си
стъпките
при ковач.
Закърпих си
на душата...
кръпките
при шивач.
Занесох си
на думите...
смисъла
при тъкач.
Взимам си
на очите...
клепките
и тръгвам.
Сега...
виждам
на пътя
чупките.
Предвиждам
на съдбата...
дупките
и смело
тичам...
две крачки
напред.
© Ирена Чинтова Спасова Всички права запазени