Заведох си
стъпките
при ковач.
Закърпих си
на душата...
кръпките
при шивач.
Занесох си
на думите...
смисъла
при тъкач.
Взимам си
на очите...
клепките
и тръгвам.
Сега...
виждам
на пътя
чупките.
Предвиждам
на съдбата...
дупките
и смело
тичам...
две крачки
напред.
© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
